Д-р Борислав Цеков: Контрареволюцията на Държавна сигурност
Д-р Борислав Цеков, Център за нова Европа, " Труд News "
Управлението на София няма потребност от либерал-прогресистки опити. Нито от хунвейбини без вратовръзки. Още по-малко от наивизма на поколението на " снежинките ", което мечтае за град на птички и пчелички, към които ние, " натрапниците " - т.е. хората, трябвало да се приспособяваме. А пък напълно няма потребност от хора с нулев опит в политиката и ръководството, които занапред да се учат на наш тил.
Но има и нещо друго – София няма потребност от ръководство, което е лоботомирано откъм политически полезности. Онези политически полезности, които не са просто " булети " в следващата Power point презентация, съчинени благодарение на Гугъл и сричани с неестествен (и най-често посредствен) TedX възторг от политически претендент, който е " взел договорката " да се цани за кмет или за общински консултант. Защото София не е просто огромен европейски град и нейното ръководство не се свежда единствено до междублоковите пространства и детските градини.
Спор няма - такива урбанистични въпроси са доста значими, само че са единствено част от огромната картина на ръководството. Защото София е с изключение на всичко друго и политически организъм. Град, който в най-висока степен дефинира политическата физиономия на нацията. Това не омаловажава другите градове, а е справедлива действителност. Така е освен у нас – Марсилия и Единбург са прелестни градове, само че политическите физиономии на Франция и на Обединеното кралство се дефинират от Париж и Лондон.
С края на Студената война София се трансформира в катализатор на Свободата и Демокрацията. В мощен политически знак – свалянето на петолъчката от Партийния дом, големите манифестации, под чийто напън тухла по тухла стартира демонтажът на тоталитарния режим през 1989 г.-1991 година, студентските ни стачки, които шефката на Съюза на Трудово-кооперативно земеделско стопанство, чугунената комунистка Радка Налбантова, щеше да мачка с трактори и комбайни.
София беше центърът на необятното и разнородно в идеологическо отношение национално придвижване за народна власт. След романтиката на демократичната гражданска война пристигна грубата прагматика на всекидневието, разочарованията, разцепленията, враждите и политическото отцепничество, което воюваше с другите демократични хора, които не маршируват в строя на съответната партийна фракция, по-ожесточено даже в сравнение с с комунистите.
През цялото това време мрежите на Държавна сигурност и на остарелия режим бяха включени на конфигурация: " оцеляване и промяна ". Извадиха на напред във времето за " пушечно месо " обособени доносници и сътрудници, а шумотевицата към справедливото им заклеймяване послужи като димна завеса, зад която " виновни приятели " под методическото управление и с известно ресурсно и осведомително застраховане от кремълски служби да се впишат, да контролират и да вземат участие в двете огромни трансформации, които предстояха на нашето общество.
Едната беше обвързвана с контрола върху икономическите запаси, външнотърговските контакти и собствеността. Легитимните политически канали за нормативно и административно въздействие върху този развой към този момент не бяха напълно под техен надзор и по тази причина те разпростряха мощни престъпни конгломерати, адаптирайки моделите, прилагани в постсъветска Русия – силовите групировки от " охранители ", префасонирани след това на " застрахователи ", които да блокират естествената стопанска самодейност, да акумулират бизнеси, капитали и благосъстоятелност, които на идващ стадий да бъдат изпрани и превърнати в новата стопанска инфраструктура на страната от мрежите на остарелия режим и техните наследници.
Част от децата на номенклатурата и заварените от измененията през 1989 година по-нисшестоящи номенклатурни фрагменти от комунистическите служби, посолства и комсомолски комитети съумяха да се вграждат на основни места в демократичните институции и в звената, които образуват публичното мнение – партии, фондации, медии, университетски катедри и прочие Едни пренаписаха автобиографии, други се снишиха в бурните години на битка за народна власт и блян към интеграция към Свободния свят посредством Европейски Съюз и НАТО.
Другата промяна беше обвързвана с оформянето на новата обществена конструкция и подчиненост в демократичното общество. Част от старите мрежи без особени идеологически угризения предложиха " услугите " си на западните сътрудници. Мнозина от тях обаче резервираха " отворена линия " с Москва, въпреки и надълбоко под повърхността.
След тези трансформации мрежите на предишното минаха в режим " Контрареволюция ". Потопени под публичната повърхнина, с целия стопански и информационен запас, който натрупаха, те изучиха децата и внуците си в чужбина и се насочиха към инсталирането им във властта. Така семейства, крепили даже с кръв тоталитарния режим, към този момент протягат ръка към политическата власт в демократичното общество посредством своето поколение. Да, това поколение не носи отговорност за действията на своите семейства и има право на своите желания и постижения в частната сфера. Но когато става дума за обществената власт и политиката, морално-политическото задължение на тези семейства е неизбежно. Навсякъде в демократичния свят е по този начин.
Либерал-прогресизмът, нео-троцкизмът, нео-марксизмът са едно от новите убежища на тези " нови лица " на предишното. Другото е идеологемата " няма ляво, няма дясно ". През всички тези повече от три десетилетия София резервира своята физиономия на град, който помни политическото минало. На град на Демокрацията, който не позволява до властта БКП/БСП, семействата на Държавна сигурност и остарелия режим.
Въпреки злокобните братоубийствени войни сред демократичните хора, насъсквани от тесногръдство, отцепничество, политическа незрялост и откровена нелепост, или от мрежите на остарелия режим, за които стана дума. Въпреки всевъзможни ситуационни или политически неизбежни самостоятелни или партийни колаборации и обединения с някогашните комунисти, взаимни отстъпки и неточности. Въпреки идеологическите разлики. София е град на демократичните хора, които знаят, че тоталитарното минало има значение и би трябвало да се познава, в случай че не желаеме да се повтори под една или друга форма.
Предаването на София в ръцете на семействата на остарелия режим ще унищожи този дух. За да не се случи, е нужна консолидация точно към тези полезности в идния наесен избор на столичен кмет. След 24 февруари 2022 година – началото на варварската съветска експанзия против Украйна, към този момент нищо не е същото. Това постанова демократичните хора да бъдат, в случай че не друго, то най-малко толерантни към своите политически разлики по други тематики и минали работи.
Защото " Контрареволюцията на Държавна сигурност " неслучайно се засилва точно през днешния ден, когато всички про-кремълски мрежи, от които е проникнато българското общество, са активизирани до краен лимит за ерозирането на българската принадлежност към Свободния свят и за глорификацията на прашасалите евразийски тирании. Това е един и същи развой.
Дадем ли София на семействата на остарелия режим, значи диригентите на този развой са съумели. Именно в такава ценностна рамка и с воля за обединяване, а не със отцепничество, би трябвало да се разгърне програмата за ръководство на София. Всичко останало е от лукавия. И ще покаже, че нищо не сме научили от времето, когато се пееше онази ария по текст на Кирил Ампов – за деветте милиона мишлета и котараците от Държавна сигурност.
Управлението на София няма потребност от либерал-прогресистки опити. Нито от хунвейбини без вратовръзки. Още по-малко от наивизма на поколението на " снежинките ", което мечтае за град на птички и пчелички, към които ние, " натрапниците " - т.е. хората, трябвало да се приспособяваме. А пък напълно няма потребност от хора с нулев опит в политиката и ръководството, които занапред да се учат на наш тил.
Но има и нещо друго – София няма потребност от ръководство, което е лоботомирано откъм политически полезности. Онези политически полезности, които не са просто " булети " в следващата Power point презентация, съчинени благодарение на Гугъл и сричани с неестествен (и най-често посредствен) TedX възторг от политически претендент, който е " взел договорката " да се цани за кмет или за общински консултант. Защото София не е просто огромен европейски град и нейното ръководство не се свежда единствено до междублоковите пространства и детските градини.
Спор няма - такива урбанистични въпроси са доста значими, само че са единствено част от огромната картина на ръководството. Защото София е с изключение на всичко друго и политически организъм. Град, който в най-висока степен дефинира политическата физиономия на нацията. Това не омаловажава другите градове, а е справедлива действителност. Така е освен у нас – Марсилия и Единбург са прелестни градове, само че политическите физиономии на Франция и на Обединеното кралство се дефинират от Париж и Лондон.
С края на Студената война София се трансформира в катализатор на Свободата и Демокрацията. В мощен политически знак – свалянето на петолъчката от Партийния дом, големите манифестации, под чийто напън тухла по тухла стартира демонтажът на тоталитарния режим през 1989 г.-1991 година, студентските ни стачки, които шефката на Съюза на Трудово-кооперативно земеделско стопанство, чугунената комунистка Радка Налбантова, щеше да мачка с трактори и комбайни.
София беше центърът на необятното и разнородно в идеологическо отношение национално придвижване за народна власт. След романтиката на демократичната гражданска война пристигна грубата прагматика на всекидневието, разочарованията, разцепленията, враждите и политическото отцепничество, което воюваше с другите демократични хора, които не маршируват в строя на съответната партийна фракция, по-ожесточено даже в сравнение с с комунистите.
През цялото това време мрежите на Държавна сигурност и на остарелия режим бяха включени на конфигурация: " оцеляване и промяна ". Извадиха на напред във времето за " пушечно месо " обособени доносници и сътрудници, а шумотевицата към справедливото им заклеймяване послужи като димна завеса, зад която " виновни приятели " под методическото управление и с известно ресурсно и осведомително застраховане от кремълски служби да се впишат, да контролират и да вземат участие в двете огромни трансформации, които предстояха на нашето общество.
Едната беше обвързвана с контрола върху икономическите запаси, външнотърговските контакти и собствеността. Легитимните политически канали за нормативно и административно въздействие върху този развой към този момент не бяха напълно под техен надзор и по тази причина те разпростряха мощни престъпни конгломерати, адаптирайки моделите, прилагани в постсъветска Русия – силовите групировки от " охранители ", префасонирани след това на " застрахователи ", които да блокират естествената стопанска самодейност, да акумулират бизнеси, капитали и благосъстоятелност, които на идващ стадий да бъдат изпрани и превърнати в новата стопанска инфраструктура на страната от мрежите на остарелия режим и техните наследници.
Част от децата на номенклатурата и заварените от измененията през 1989 година по-нисшестоящи номенклатурни фрагменти от комунистическите служби, посолства и комсомолски комитети съумяха да се вграждат на основни места в демократичните институции и в звената, които образуват публичното мнение – партии, фондации, медии, университетски катедри и прочие Едни пренаписаха автобиографии, други се снишиха в бурните години на битка за народна власт и блян към интеграция към Свободния свят посредством Европейски Съюз и НАТО.
Другата промяна беше обвързвана с оформянето на новата обществена конструкция и подчиненост в демократичното общество. Част от старите мрежи без особени идеологически угризения предложиха " услугите " си на западните сътрудници. Мнозина от тях обаче резервираха " отворена линия " с Москва, въпреки и надълбоко под повърхността.
След тези трансформации мрежите на предишното минаха в режим " Контрареволюция ". Потопени под публичната повърхнина, с целия стопански и информационен запас, който натрупаха, те изучиха децата и внуците си в чужбина и се насочиха към инсталирането им във властта. Така семейства, крепили даже с кръв тоталитарния режим, към този момент протягат ръка към политическата власт в демократичното общество посредством своето поколение. Да, това поколение не носи отговорност за действията на своите семейства и има право на своите желания и постижения в частната сфера. Но когато става дума за обществената власт и политиката, морално-политическото задължение на тези семейства е неизбежно. Навсякъде в демократичния свят е по този начин.
Либерал-прогресизмът, нео-троцкизмът, нео-марксизмът са едно от новите убежища на тези " нови лица " на предишното. Другото е идеологемата " няма ляво, няма дясно ". През всички тези повече от три десетилетия София резервира своята физиономия на град, който помни политическото минало. На град на Демокрацията, който не позволява до властта БКП/БСП, семействата на Държавна сигурност и остарелия режим.
Въпреки злокобните братоубийствени войни сред демократичните хора, насъсквани от тесногръдство, отцепничество, политическа незрялост и откровена нелепост, или от мрежите на остарелия режим, за които стана дума. Въпреки всевъзможни ситуационни или политически неизбежни самостоятелни или партийни колаборации и обединения с някогашните комунисти, взаимни отстъпки и неточности. Въпреки идеологическите разлики. София е град на демократичните хора, които знаят, че тоталитарното минало има значение и би трябвало да се познава, в случай че не желаеме да се повтори под една или друга форма.
Предаването на София в ръцете на семействата на остарелия режим ще унищожи този дух. За да не се случи, е нужна консолидация точно към тези полезности в идния наесен избор на столичен кмет. След 24 февруари 2022 година – началото на варварската съветска експанзия против Украйна, към този момент нищо не е същото. Това постанова демократичните хора да бъдат, в случай че не друго, то най-малко толерантни към своите политически разлики по други тематики и минали работи.
Защото " Контрареволюцията на Държавна сигурност " неслучайно се засилва точно през днешния ден, когато всички про-кремълски мрежи, от които е проникнато българското общество, са активизирани до краен лимит за ерозирането на българската принадлежност към Свободния свят и за глорификацията на прашасалите евразийски тирании. Това е един и същи развой.
Дадем ли София на семействата на остарелия режим, значи диригентите на този развой са съумели. Именно в такава ценностна рамка и с воля за обединяване, а не със отцепничество, би трябвало да се разгърне програмата за ръководство на София. Всичко останало е от лукавия. И ще покаже, че нищо не сме научили от времето, когато се пееше онази ария по текст на Кирил Ампов – за деветте милиона мишлета и котараците от Държавна сигурност.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ